25 nov 2007, 19:50

Сега и завинаги

  Poesía » Otra
2.1K 0 26

Искам те.

Душата ми е стон,

разкъсал тъмнината.

Мечтая те.

Сетивата ми са в тон

с безкрая на вечността.

Очаквам те.

С търпението на жена,

пренебрегнала мигновението.

Милея те.

С нетърпеливата нега,

сътворила вдъхновението.

Жадувам те.

С пресъхналите корени,

попиващи отчаянието.

Гладувам те.

С разтърсващите спомени,

изчистени от покаянието.

Искам те!

Сега и завинаги!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На човек насила можеш да вземеш, но не можеш да му дадеш...без да е пожелал да получи...
  • Колко бликащ и истински стих, Лунно дете! Прекрасна си, поздрави
  • Благодаря ви, Илия и Гаргантюа!!!Посещението ви при мен ми е изключително приятно!!! С нежност за Старата и щастие и доброта през Новата Година!!!
  • лелеееее,колко нежно!каква топлинка лъха само...чудесен стих!!!поздрави!
  • Хубаво е!!!
    Поздрав!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...