25 nov 2007, 19:50

Сега и завинаги

  Poesía » Otra
2.1K 0 26

Искам те.

Душата ми е стон,

разкъсал тъмнината.

Мечтая те.

Сетивата ми са в тон

с безкрая на вечността.

Очаквам те.

С търпението на жена,

пренебрегнала мигновението.

Милея те.

С нетърпеливата нега,

сътворила вдъхновението.

Жадувам те.

С пресъхналите корени,

попиващи отчаянието.

Гладувам те.

С разтърсващите спомени,

изчистени от покаянието.

Искам те!

Сега и завинаги!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На човек насила можеш да вземеш, но не можеш да му дадеш...без да е пожелал да получи...
  • Колко бликащ и истински стих, Лунно дете! Прекрасна си, поздрави
  • Благодаря ви, Илия и Гаргантюа!!!Посещението ви при мен ми е изключително приятно!!! С нежност за Старата и щастие и доброта през Новата Година!!!
  • лелеееее,колко нежно!каква топлинка лъха само...чудесен стих!!!поздрави!
  • Хубаво е!!!
    Поздрав!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...