Сега не се страхувам
Сега не се страхувам от дъжда,
защото капките са мокри ласки.
И уморената от плач душа...
пробудена, с дъжда ще си говори.
Не се страхувам от въпросите,
не търся отговорите забравени.
Зад себе си по пътя на мечтите,
най-хубавото пускам срещу вятъра.
Така съм ги жадувала лъчите...
очаквам изгревът да ги разкрие.
И тръгвам си с очи усмихнати,
а стъпките дъждът ще ги отмие.
Кокичета след мене не поникват,
утъпкана пътека съм оставила.
По нея боси други да не тръгнат,
дори обувките си съм раздала.
Косите спускам и се затичвам,
изгрева за да не го пропусна.
Зная, там, зад тунела Светлината
ще ме посрещне...
а аз ще се усмихна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
