Сега не се страхувам от дъжда,
защото капките са мокри ласки.
И уморената от плач душа...
пробудена, с дъжда ще си говори.
Не се страхувам от въпросите,
не търся отговорите забравени.
Зад себе си по пътя на мечтите,
най-хубавото пускам срещу вятъра.
Така съм ги жадувала лъчите...
очаквам изгревът да ги разкрие.
И тръгвам си с очи усмихнати,
а стъпките дъждът ще ги отмие. ...