Сега няма какво да ти кажа

4 мая 2006 г., 15:10

Поэзия

933 0 4

И мислите мрачни.

И думи прозрачни.

Пълзяха тихо в нощта.

И в косите си вплела.

Така неумело.

Невидима нишка мъгла.

И някак несмело.

Като фина дантела.

Се лееше тиха тъга.

Че съдбата човешка.

С изтъркана дрешка.

Надвиснала участ- вълна.

И любов непонятна.

Без посока обратна.

Падаше на малки стъкла.

Продължи да ридае.

Че нищо не знае.

Че я чакаше истина зла.

А истина истинска.

Отсрочка поиска.

„Дай ми още ден- два”.

Беше жестока и в думите даже:

”Сега няма какво да ти кажа!”

И с треперещ вик ръце се протягат.

А любовта ти дотяга съвсем.

И неочаквано бледна.

До мене тя седна.

И ме почерпи с хрупкав бадем...