Сега няма какво да ти кажа
Сега няма какво да ти кажа
И мислите мрачни.
И думи прозрачни.
Пълзяха тихо в нощта.
И в косите си вплела.
Така неумело.
Невидима нишка мъгла.
И някак несмело.
Като фина дантела.
Се лееше тиха тъга.
Че съдбата човешка.
С изтъркана дрешка.
Надвиснала участ- вълна.
И любов непонятна.
Без посока обратна.
Падаше на малки стъкла.
Продължи да ридае.
Че нищо не знае.
Че я чакаше истина зла.
А истина истинска.
Отсрочка поиска.
„Дай ми още ден- два”.
Беше жестока и в думите даже:
”Сега няма какво да ти кажа!”
И с треперещ вик ръце се протягат.
А любовта ти дотяга съвсем.
И неочаквано бледна.
До мене тя седна.
И ме почерпи с хрупкав бадем...
© Франческа Салиери All rights reserved.
