сега съм прозрачен
от нямата болка
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват -
боли,
и боли,
и боли!
цикъл затворен:
прозренията пламват
и ярко изгарят за миг.
последна цигара:
зелено мастило
запълва контури
на букви
в прозрачен стих.
.!.
сега съм прозрачен,
направо ме няма,
но черни са въглени
мойте очи!
... кой ме написа
със толкова грешки,
нека във ада гори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены
