сега съм прозрачен
от нямата болка
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват -
боли,
и боли,
и боли!
цикъл затворен:
прозренията пламват
и ярко изгарят за миг.
последна цигара:
зелено мастило
запълва контури
на букви
в прозрачен стих.
.!.
сега съм прозрачен,
направо ме няма,
но черни са въглени
мойте очи!
... кой ме написа
със толкова грешки,
нека във ада гори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
