меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
13.04.2008 г., 17:02 ч.

сега съм прозрачен 

  Поезия » Друга
765 0 9

от нямата болка

в нямата стая,

нямо лицето сълзи.

 

издраскани кадрите

старата ролка усукват -

боли,

         и боли,

                      и боли!

 

цикъл затворен:

прозренията пламват

и ярко изгарят за миг.

 

последна цигара:

зелено мастило

запълва контури

на букви

в прозрачен стих.

 

.!.

 

сега съм прозрачен,

направо ме няма,

но черни са въглени

мойте очи!

 

... кой ме написа

със толкова грешки,

нека във ада гори!

 

 

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно , тъмно , мрачно , истинско !!!
    Фенка съм ти , така да знаеш
  • А в прозрачното има ли грешки?..
  • писна ми да живея зад прегради. сега съм прозрачен
  • Не знам, ама ако го гепиш, окни! И аз имам какво да му кажа!
    Поздрави!
  • Прозрачното е...неразбираемо,объркващо...недокоснато.Прозрачното е невидимо,скрито от възможността да бъде опетнено от злобните човешки погледи.Прозрачното е мисъл! Чиста мисъл,неразредена с лепкави цветове.Ти прозрачен ли си? Хубаво,много хубаво
  • Много е готино... Прозрачното понякога е толкова видимо,защото е мастилено понякога Ха-ха... Наистина ми хареса настроението,което си уловил УСПЕХ!
  • и на мен си ми харесва, точно защото е тъжен. написах го за една цигара време, кво ми е било на душата, а?
  • Поздрвления!!!Само че е малко тъжно.
  • Хубав стих!
    Само да не беше толкова тъжен!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??