18 апр. 2017 г., 00:43  

Сега знам, че нужна е само обич...

582 4 7

Сега знам, че нужна е само обич...

 

Езерото от неговият извор

напред и назад се разхожда,

а ехото в ухото се крие

и иска да се превърне в море.

 

Същото се случва и с живота,

искаме да открием темпото му.

Като машина да го включваме

                           и изключваме...

    но езерото е запомнило, че

    никое сега не се повтаря...

 

И миналото, и настоящото,

и бъдещото...

 

И в този свои си път езерото

се ражда, живее и умира, а 

може би и мълчаливо се преражда...

 

Затова често в градината му...

първо само едно цвете...

намира смелостта и волята

в себе си...да разцъфне...,

а всъщност всички носим...

отвътре обичта му, обичта си...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Понякога се нуждаем от доказателства, че е възможно да сме щастливи и да сбъднем мечтите си, нуждаем се от примери. И това само по себе си не е лошо. Но веднага след това идва момента, в който ние сами за себе си трябва да си повярваме. Да повярваме без да имаме нужда от доказателство вече, защото това е вярата...

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели! Прегръщам ви.
    Живота ние си го правим труден, или по скоро много по - труден, отколкото всъщност е. Не е нито лесен, нито труден, нито по средата. Субективно е да се даде такова определение. Често е много по - лесен, отколкото предполагаме...не е до това да го мислим какъв е, а просто да го живеем...
  • Интересни философски прозрения Лили,хареса ми!
  • езерото е мъдрост от пречистващите се сезони...поздрав!!!
  • Здравей, Лили! Усещам един нов експресионистичен повей в стиховете ти!
  • Харесах.Хубаво е .Браво. Христос Воскресе.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...