Apr 18, 2017, 12:43 AM  

Сега знам, че нужна е само обич...

583 4 7

Сега знам, че нужна е само обич...

 

Езерото от неговият извор

напред и назад се разхожда,

а ехото в ухото се крие

и иска да се превърне в море.

 

Същото се случва и с живота,

искаме да открием темпото му.

Като машина да го включваме

                           и изключваме...

    но езерото е запомнило, че

    никое сега не се повтаря...

 

И миналото, и настоящото,

и бъдещото...

 

И в този свои си път езерото

се ражда, живее и умира, а 

може би и мълчаливо се преражда...

 

Затова често в градината му...

първо само едно цвете...

намира смелостта и волята

в себе си...да разцъфне...,

а всъщност всички носим...

отвътре обичта му, обичта си...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Понякога се нуждаем от доказателства, че е възможно да сме щастливи и да сбъднем мечтите си, нуждаем се от примери. И това само по себе си не е лошо. Но веднага след това идва момента, в който ние сами за себе си трябва да си повярваме. Да повярваме без да имаме нужда от доказателство вече, защото това е вярата...

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели! Прегръщам ви.
    Живота ние си го правим труден, или по скоро много по - труден, отколкото всъщност е. Не е нито лесен, нито труден, нито по средата. Субективно е да се даде такова определение. Често е много по - лесен, отколкото предполагаме...не е до това да го мислим какъв е, а просто да го живеем...
  • Интересни философски прозрения Лили,хареса ми!
  • езерото е мъдрост от пречистващите се сезони...поздрав!!!
  • Здравей, Лили! Усещам един нов експресионистичен повей в стиховете ти!
  • Харесах.Хубаво е .Браво. Христос Воскресе.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...