Сега знам, че нужна е само обич...
Сега знам, че нужна е само обич...
Езерото от неговият извор
напред и назад се разхожда,
а ехото в ухото се крие
и иска да се превърне в море.
Същото се случва и с живота,
искаме да открием темпото му.
Като машина да го включваме
и изключваме...
но езерото е запомнило, че
никое сега не се повтаря...
И миналото, и настоящото,
и бъдещото...
И в този свои си път езерото
се ражда, живее и умира, а
може би и мълчаливо се преражда...
Затова често в градината му...
първо само едно цвете...
намира смелостта и волята
в себе си...да разцъфне...,
а всъщност всички носим...
отвътре обичта му, обичта си...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
