18.04.2017 г., 0:43  

Сега знам, че нужна е само обич...

588 4 7

Сега знам, че нужна е само обич...

 

Езерото от неговият извор

напред и назад се разхожда,

а ехото в ухото се крие

и иска да се превърне в море.

 

Същото се случва и с живота,

искаме да открием темпото му.

Като машина да го включваме

                           и изключваме...

    но езерото е запомнило, че

    никое сега не се повтаря...

 

И миналото, и настоящото,

и бъдещото...

 

И в този свои си път езерото

се ражда, живее и умира, а 

може би и мълчаливо се преражда...

 

Затова често в градината му...

първо само едно цвете...

намира смелостта и волята

в себе си...да разцъфне...,

а всъщност всички носим...

отвътре обичта му, обичта си...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Понякога се нуждаем от доказателства, че е възможно да сме щастливи и да сбъднем мечтите си, нуждаем се от примери. И това само по себе си не е лошо. Но веднага след това идва момента, в който ние сами за себе си трябва да си повярваме. Да повярваме без да имаме нужда от доказателство вече, защото това е вярата...

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели! Прегръщам ви.
    Живота ние си го правим труден, или по скоро много по - труден, отколкото всъщност е. Не е нито лесен, нито труден, нито по средата. Субективно е да се даде такова определение. Често е много по - лесен, отколкото предполагаме...не е до това да го мислим какъв е, а просто да го живеем...
  • Интересни философски прозрения Лили,хареса ми!
  • езерото е мъдрост от пречистващите се сезони...поздрав!!!
  • Здравей, Лили! Усещам един нов експресионистичен повей в стиховете ти!
  • Харесах.Хубаво е .Браво. Христос Воскресе.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...