Сега знам, че нужна е само обич...
Сега знам, че нужна е само обич...
Езерото от неговият извор
напред и назад се разхожда,
а ехото в ухото се крие
и иска да се превърне в море.
Същото се случва и с живота,
искаме да открием темпото му.
Като машина да го включваме
и изключваме...
но езерото е запомнило, че
никое сега не се повтаря...
И миналото, и настоящото,
и бъдещото...
И в този свои си път езерото
се ражда, живее и умира, а
може би и мълчаливо се преражда...
Затова често в градината му...
първо само едно цвете...
намира смелостта и волята
в себе си...да разцъфне...,
а всъщност всички носим...
отвътре обичта му, обичта си...
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Интересни философски прозрения Лили,хареса ми!
-
езерото е мъдрост от пречистващите се сезони...поздрав!!!
-
Здравей, Лили! Усещам един нов експресионистичен повей в стиховете ти!
-
Харесах.Хубаво е .Браво. Христос Воскресе.
-
Нужна е обич и вяра. Другото е просто суета. Поздрави, Лили!
-
Не е лесно да си жив!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Живота ние си го правим труден, или по скоро много по - труден, отколкото всъщност е. Не е нито лесен, нито труден, нито по средата. Субективно е да се даде такова определение. Често е много по - лесен, отколкото предполагаме...не е до това да го мислим какъв е, а просто да го живеем...