11 нояб. 2025 г., 20:41

Сегашно

151 0 0

Продължението на миналото е моето сегашно време.

Това от преди не мога да нарека бреме.

Може на никого да не му дреме,

но в бъдещето с изразите ми ще посея семе.

 

Истинските хора няма как да умрем

и във вечността радост и безгрижие ще излеем.

По зелени поляни ще тичаме

и съществото си няма да отричаме.

Винаги напред ще бутаме

и в непреодолима стена няма да опрем.

Гордостта на щастието от тази Земя ще занесем,

във вечността – за там растем.

 

Там не е нито топло, нито хладно,

но всяко дете на природата за там е гладно.

Там не се тича нито забързано, нито мудно,

а настроението винаги е бурно.

Там човек в състояние е – будно

и невъзможното се намира много трудно.

 

Забава ще има във сърцата ни големи

и ще се пишат прекрасни поеми.

Там няма нито скръб, нито драми

и всички за себе си са прави.

 

Сегашното е настоящето

и който в него намери щастието,

заедно с нас ще краси безвремието.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Врачев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...