11.11.2025 г., 20:41

Сегашно

154 0 0

Продължението на миналото е моето сегашно време.

Това от преди не мога да нарека бреме.

Може на никого да не му дреме,

но в бъдещето с изразите ми ще посея семе.

 

Истинските хора няма как да умрем

и във вечността радост и безгрижие ще излеем.

По зелени поляни ще тичаме

и съществото си няма да отричаме.

Винаги напред ще бутаме

и в непреодолима стена няма да опрем.

Гордостта на щастието от тази Земя ще занесем,

във вечността – за там растем.

 

Там не е нито топло, нито хладно,

но всяко дете на природата за там е гладно.

Там не се тича нито забързано, нито мудно,

а настроението винаги е бурно.

Там човек в състояние е – будно

и невъзможното се намира много трудно.

 

Забава ще има във сърцата ни големи

и ще се пишат прекрасни поеми.

Там няма нито скръб, нито драми

и всички за себе си са прави.

 

Сегашното е настоящето

и който в него намери щастието,

заедно с нас ще краси безвремието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Врачев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...