Nov 11, 2025, 8:41 PM

Сегашно

153 0 0

Продължението на миналото е моето сегашно време.

Това от преди не мога да нарека бреме.

Може на никого да не му дреме,

но в бъдещето с изразите ми ще посея семе.

 

Истинските хора няма как да умрем

и във вечността радост и безгрижие ще излеем.

По зелени поляни ще тичаме

и съществото си няма да отричаме.

Винаги напред ще бутаме

и в непреодолима стена няма да опрем.

Гордостта на щастието от тази Земя ще занесем,

във вечността – за там растем.

 

Там не е нито топло, нито хладно,

но всяко дете на природата за там е гладно.

Там не се тича нито забързано, нито мудно,

а настроението винаги е бурно.

Там човек в състояние е – будно

и невъзможното се намира много трудно.

 

Забава ще има във сърцата ни големи

и ще се пишат прекрасни поеми.

Там няма нито скръб, нито драми

и всички за себе си са прави.

 

Сегашното е настоящето

и който в него намери щастието,

заедно с нас ще краси безвремието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Врачев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...