29 авг. 2018 г., 19:12

Секновение 

  Поэзия
1027 3 3

Лято впрегна старата каручка,

покри товара с накъсано чергило,

изтъкано от просъхнали конци,

провиснали над прашните пътеки,

гледжосани глинести ресни.

 

Самодивите разтърсват нафталосани юргани,

Самовили подпълват зимния дюшек,

змейове и другите пълзящи калпазани,

прибират се в леговищните дълбини.

 

Нощ догонва Ден, по братски изравнени,

пресичат топлините на течащите води.

Ден умалява, уморен и омърлушен,

на брата- Нощ предава пълните дисаги,

с брадичка насича сухи клонки,

затрупва Лято, да не загние от слани.

 

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??