Секновение
Лято впрегна старата каручка,
покри товара с накъсано чергило,
изтъкано от просъхнали конци,
провиснали над прашните пътеки,
гледжосани глинести ресни.
Самодивите разтърсват нафталосани юргани,
Самовили подпълват зимния дюшек,
змейове и другите пълзящи калпазани,
прибират се в леговищните дълбини.
Нощ догонва Ден, по братски изравнени,
пресичат топлините на течащите води.
Ден умалява, уморен и омърлушен,
на брата- Нощ предава пълните дисаги,
с брадичка насича сухи клонки,
затрупва Лято, да не загние от слани.
© Misteria Vechna All rights reserved.
