Aug 29, 2018, 7:12 PM

Секновение 

  Poetry
1001 3 3

Лято впрегна старата каручка,

покри товара с накъсано чергило,

изтъкано от просъхнали конци,

провиснали над прашните пътеки,

гледжосани глинести ресни.

 

Самодивите разтърсват нафталосани юргани,

Самовили подпълват зимния дюшек,

змейове и другите пълзящи калпазани,

прибират се в леговищните дълбини.

 

Нощ догонва Ден, по братски изравнени,

пресичат топлините на течащите води.

Ден умалява, уморен и омърлушен,

на брата- Нощ предава пълните дисаги,

с брадичка насича сухи клонки,

затрупва Лято, да не загние от слани.

 

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??