СЕЛО                       

Прегърбени столетници

светли спомени оставят            

и бродят тъжни клетници,

черни кърпи ги издават.                 

Гробове, тънещи в забрава

слънцето гори, без жал.                      

Земята гърчи се корава,                        

плуг ръждясал, плуг – кинжал,

а от бледа снимка на стената

гледат чуждо син и дъщеря.

И кандилце свети до вратата,

и крещи сред няма тишина.                   

Сиротна пощенска кутия,

изплезила ръждив и крив език,

очаква вести от ония,

децата мили с не изчезващ лик.                             

В градовете чужди на гурбет                       

са скъпите пораснали деца,                     

със билет от лото – скъп късмет,

превърнал се във тежка обица.

И легнал старец на постеля черна

сред вятър зимен в летен ден.

Очи притворил със сълза последна,

но с детски сълзи опростен!

03.08.2016г.