Селска душа

Поэзия » Другая

905 6 16

на Андрей Андреев

Реди човекът черните бразди

и вижда как ще избуят пшениците.

Дано потта му народи

зърна за хората и птиците.

И той върви с душа погалена

от мисълта за едър клас,

за хляб, за лятна пещ опалена

от слънчева любов и щедър глас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Георги!
Сега е лесно с трактори и фрези...

2020-09-09T18:29:49+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Идилия от едно време.
Поздравявам те.

2020-09-09T18:09:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за лаконичното,но точно изказ-ване!
Младен,"всеки влак си има пътници..."

2020-09-08T21:37:28+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Кратко, а толкова пълноводно. Класно изпълнение, Стойчо!

2020-09-08T21:20:22+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Пепи, тук иде реч за оран,дълбока,оплождаща със семена...
Ами, това е нещо като...любене!💞
Пък Пенка и тя,явно е непразна!

2020-09-08T18:31:03+03:00