8 сент. 2020 г., 10:35

Селска душа

905 6 16

        на Андрей Андреев 

 

Реди човекът черните бразди

и вижда как ще избуят пшениците.

Дано потта му народи 

зърна за хората и птиците. 

 

И той върви с душа погалена 

от мисълта за едър клас, 

за хляб, за лятна пещ опалена 

​​​​​​​от слънчева любов и щедър глас. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
    Сега е лесно с трактори и фрези...
  • Идилия от едно време.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за лаконичното,но точно изказ-ване!
    Младен,"всеки влак си има пътници..."
  • Кратко, а толкова пълноводно. Класно изпълнение, Стойчо!
  • Пепи, тук иде реч за оран,дълбока,оплождаща със семена...
    Ами, това е нещо като...любене!💞
    Пък Пенка и тя,явно е непразна!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...