8 сент. 2020 г., 10:35

Селска душа

910 6 16

        на Андрей Андреев 

 

Реди човекът черните бразди

и вижда как ще избуят пшениците.

Дано потта му народи 

зърна за хората и птиците. 

 

И той върви с душа погалена 

от мисълта за едър клас, 

за хляб, за лятна пещ опалена 

​​​​​​​от слънчева любов и щедър глас. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
    Сега е лесно с трактори и фрези...
  • Идилия от едно време.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за лаконичното,но точно изказ-ване!
    Младен,"всеки влак си има пътници..."
  • Кратко, а толкова пълноводно. Класно изпълнение, Стойчо!
  • Пепи, тук иде реч за оран,дълбока,оплождаща със семена...
    Ами, това е нещо като...любене!💞
    Пък Пенка и тя,явно е непразна!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...