Селска душа

Poetry » Other

907 6 16

на Андрей Андреев

Реди човекът черните бразди

и вижда как ще избуят пшениците.

Дано потта му народи

зърна за хората и птиците.

И той върви с душа погалена

от мисълта за едър клас,

за хляб, за лятна пещ опалена

от слънчева любов и щедър глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Георги!
Сега е лесно с трактори и фрези...

2020-09-09T18:29:49+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Идилия от едно време.
Поздравявам те.

2020-09-09T18:09:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за лаконичното,но точно изказ-ване!
Младен,"всеки влак си има пътници..."

2020-09-08T21:37:28+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Кратко, а толкова пълноводно. Класно изпълнение, Стойчо!

2020-09-08T21:20:22+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Пепи, тук иде реч за оран,дълбока,оплождаща със семена...
Ами, това е нещо като...любене!💞
Пък Пенка и тя,явно е непразна!

2020-09-08T18:31:03+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0