Sep 8, 2020, 10:35 AM

Селска душа

  Poetry » Other
914 6 16

        на Андрей Андреев 

 

Реди човекът черните бразди

и вижда как ще избуят пшениците.

Дано потта му народи 

зърна за хората и птиците. 

 

И той върви с душа погалена 

от мисълта за едър клас, 

за хляб, за лятна пещ опалена 

​​​​​​​от слънчева любов и щедър глас. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
    Сега е лесно с трактори и фрези...
  • Идилия от едно време.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за лаконичното,но точно изказ-ване!
    Младен,"всеки влак си има пътници..."
  • Кратко, а толкова пълноводно. Класно изпълнение, Стойчо!
  • Пепи, тук иде реч за оран,дълбока,оплождаща със семена...
    Ами, това е нещо като...любене!💞
    Пък Пенка и тя,явно е непразна!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...