8.09.2020 г., 10:35

Селска душа

908 6 16

        на Андрей Андреев 

 

Реди човекът черните бразди

и вижда как ще избуят пшениците.

Дано потта му народи 

зърна за хората и птиците. 

 

И той върви с душа погалена 

от мисълта за едър клас, 

за хляб, за лятна пещ опалена 

​​​​​​​от слънчева любов и щедър глас. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
    Сега е лесно с трактори и фрези...
  • Идилия от едно време.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за лаконичното,но точно изказ-ване!
    Младен,"всеки влак си има пътници..."
  • Кратко, а толкова пълноводно. Класно изпълнение, Стойчо!
  • Пепи, тук иде реч за оран,дълбока,оплождаща със семена...
    Ами, това е нещо като...любене!💞
    Пък Пенка и тя,явно е непразна!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...