10 янв. 2025 г., 12:53

Селска носталгия

453 0 0

По света пръсна ни гурбета.

Развалихме вече мухабета.

А добре тук ний си бяхме-

пихме, ядохме, играхме.

 

Купонът беше в махалата.

До среднощ бе веселбата.

Всички, млади,а и стари

бяхме братя и другари.

 

Но, реалността ни блъсна,

таз идилия прекъсна.

Сега, далеч и разделени,

не пеем същите рефрени.

 

Да, всеки бори се за хляба,

заделя и за майка, баба.

В тези времена жестоки

различни хванахме посоки.

 

Тихо, пусто е във село...

Няма грам момиче бело.

Няма ги момци напети,

само тук-там старци клети.

 

Картина тъжна, жалостива,

чак сърцето ти разбива.

Надявам се, е не съвсем,

отново пак да се сберем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...