10 мар. 2018 г., 17:14

Семе

1.6K 1 3

Не бях поръчала това. Объркана

разглеждам пратката с апокалипсис.

Къде, към кой сега да се обърна?

Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?

 

Небето ми е пълно със чудовища,

а Бог зает е денонощно с другите.

Но аз съм закалена със отрови

и тялото ми знае как. За чудото

 

са нужни не молитви за спасение,

не тежки котви вяра, даже не

свободната любов във изречения,

а крехко семе в мен да порасте,

 

в разклатената цялост да проникне

и корени да пусне във основата

на този все изплъзващ ми се миг –

мига, когато с болка раждам Новото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nelly Staneva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нели,да ти призная бая дълго се застоях пред"Бог,Зевс и най вече голата Калипсо" но се сепнах трябваше да рабера как от семето се ражда нещо Ново.
    Това беше шега.Стихът ти много ми хареса!
  • Хареса ми: " На този все изплъзващ ми се миг".
    Поздрави!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...