17 мар. 2017 г., 21:58

Семенца мечти

570 0 1

В тишината на размишлението ми

усещам целия си вътрешен свят

заражда се в мен като семенце,

малко и незначително

но и пълно с възможности.

 

И виждам в недрата му

зародиша на чудно дърво -

дървото на собствения ми живот,

докато расте.

 

В незначителността си всяко семе пази

духа на дървото,което някога ще стане.

 

Всяко семе знае как да израсте в дърво, 

като падне в плодородна почва,

погълне сокове,  които да го хранят,

разпери клони, листата си,

отрупа се с цвят и плод, приютява малки животни

за да може да даде това, което му е отредено.

 

Всяко семе знае 

как да израсте и стане дърво

и толкова са семената, 

колкото са тайните мечти.

 

Вътре в нас безброй мечти 

чакат да покълнат,

да пуснат корени и видят светлината,

да умрат като семена...

за да се родят като дървета.

 

Дървета чудни исполини, 

които със силата си ни напомнят

да чуем вътрешния си глас; 

да се вслушаме

в мъдростта на нашите семенца мечти.

 

Мечтите ни показват пътя

със символи и знаци по различни начини-

във всяка случка и момент,

в хората и обстоятелствата, 

в мъката и радостта,

в победите и загубите.

Насън, наяве мечтите ни напомнят

да се видим, 

да се чуем, 

да се разберем.

Показват ни посоката и изплъзващите се 

предчувствия

и в блясъка на ослепителните просветления.

 

Така растем,

развиваме се

и вървим напред...

 

И един ден, докато прекосяваме

вечното настояще, наречено живот, 

семената на мечтите ни

ще се превърнат в дървета, 

ще разперят клони - 

като криле огромни,

които, порейки небето,

ще свържат с една-едничка линия

миналото с бъдещето ни.

 

Няма от какво да се страхуват,

защото всяко семе знае как да стане дърво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кунка Грохлева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдър стих,със семена от послания, които при прочит разцъфтяват в красиви и здрави дървета. моите поздрави, браво!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...