В тишината на размишлението ми

усещам целия си вътрешен свят

заражда се в мен като семенце,

малко и незначително

но и пълно с възможности.

И виждам в недрата му

зародиша на чудно дърво -

дървото на собствения ми живот,

докато расте.

В незначителността си всяко семе пази

духа на дървото,което някога ще стане.

Всяко семе знае как да израсте в дърво, 

като падне в плодородна почва,

погълне сокове,  които да го хранят,

разпери клони, листата си,

отрупа се с цвят и плод, приютява малки животни

за да може да даде това, което му е отредено.

Всяко семе знае 

как да израсте и стане дърво

и толкова са семената, 

колкото са тайните мечти.

Вътре в нас безброй мечти 

чакат да покълнат,

да пуснат корени и видят светлината,

да умрат като семена...

за да се родят като дървета.

Дървета чудни исполини, 

които със силата си ни напомнят

да чуем вътрешния си глас; 

да се вслушаме

в мъдростта на нашите семенца мечти.

Мечтите ни показват пътя

със символи и знаци по различни начини-

във всяка случка и момент,

в хората и обстоятелствата, 

в мъката и радостта,

в победите и загубите.

Насън, наяве мечтите ни напомнят

да се видим, 

да се чуем, 

да се разберем.

Показват ни посоката и изплъзващите се 

предчувствия

и в блясъка на ослепителните просветления.

Така растем,

развиваме се

и вървим напред...

И един ден, докато прекосяваме

вечното настояще, наречено живот, 

семената на мечтите ни

ще се превърнат в дървета, 

ще разперят клони - 

като криле огромни,

които, порейки небето,

ще свържат с една-едничка линия

миналото с бъдещето ни.

Няма от какво да се страхуват,

защото всяко семе знае как да стане дърво.