17.03.2017 г., 21:58

Семенца мечти

566 0 1

В тишината на размишлението ми

усещам целия си вътрешен свят

заражда се в мен като семенце,

малко и незначително

но и пълно с възможности.

 

И виждам в недрата му

зародиша на чудно дърво -

дървото на собствения ми живот,

докато расте.

 

В незначителността си всяко семе пази

духа на дървото,което някога ще стане.

 

Всяко семе знае как да израсте в дърво, 

като падне в плодородна почва,

погълне сокове,  които да го хранят,

разпери клони, листата си,

отрупа се с цвят и плод, приютява малки животни

за да може да даде това, което му е отредено.

 

Всяко семе знае 

как да израсте и стане дърво

и толкова са семената, 

колкото са тайните мечти.

 

Вътре в нас безброй мечти 

чакат да покълнат,

да пуснат корени и видят светлината,

да умрат като семена...

за да се родят като дървета.

 

Дървета чудни исполини, 

които със силата си ни напомнят

да чуем вътрешния си глас; 

да се вслушаме

в мъдростта на нашите семенца мечти.

 

Мечтите ни показват пътя

със символи и знаци по различни начини-

във всяка случка и момент,

в хората и обстоятелствата, 

в мъката и радостта,

в победите и загубите.

Насън, наяве мечтите ни напомнят

да се видим, 

да се чуем, 

да се разберем.

Показват ни посоката и изплъзващите се 

предчувствия

и в блясъка на ослепителните просветления.

 

Така растем,

развиваме се

и вървим напред...

 

И един ден, докато прекосяваме

вечното настояще, наречено живот, 

семената на мечтите ни

ще се превърнат в дървета, 

ще разперят клони - 

като криле огромни,

които, порейки небето,

ще свържат с една-едничка линия

миналото с бъдещето ни.

 

Няма от какво да се страхуват,

защото всяко семе знае как да стане дърво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кунка Грохлева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдър стих,със семена от послания, които при прочит разцъфтяват в красиви и здрави дървета. моите поздрави, браво!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...