27 сент. 2013 г., 16:20
Семка от къпина
Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва.
По-често зимата, по-рядко лете.
Щом върне се, припява дрезгаво
разюздания марш на ветровете.
И с Реквием на Моцарт ме събаря:
– Ти помниш ли, човече, че си грешен!
Докато има прошка, имай вяра.
Светът съшиван е по нечовешки. ...
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва.
По-често зимата, по-рядко лете.
Щом върне се, припява дрезгаво
разюздания марш на ветровете.
И с Реквием на Моцарт ме събаря:
– Ти помниш ли, човече, че си грешен!
Докато има прошка, имай вяра.
Светът съшиван е по нечовешки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентина Йотова Все права защищены
Предложения
-
-
Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
-
Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
