Семка от къпина
Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва.
По-често зимата, по-рядко лете.
Щом върне се, припява дрезгаво
разюздания марш на ветровете.
И с Реквием на Моцарт ме събаря:
– Ти помниш ли, човече, че си грешен!
Докато има прошка, имай вяра.
Светът съшиван е по нечовешки.
Навярно с великанска щедрост –
в едно далечно непознато време.
Прецизно точен и от райски кедър
издялан е съсъдът на сърцето.
За тайните, които дълго носи
в недосънуваните си простори,
наяве случва се ошмулен просяк
надълго и широко да говори.
Ако загубиш непотребен кътник –
ще се намери някой да го вземе.
И ненадейно ще застигнеш пътник,
понесъл на гърба си чуждо бреме
Такъв е този свят – като шушулка,
която къта семенца безценни.
И в тебе щом внезапно се пропука –
засей една омайваща вселена.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави, приятели, бъдете
-
Имай ВЯРА, Валя!
Честит празник! -
След прочит на твой стих редовно мълча.
и сега ще помълча...
!!! -
Омайваща вселена се крие в семчицата от къпина...
Поздравления за хубавото стихотворение! -
Хареса ми! С поздравления за богатия и щедър стих!
-
"Докато има прошка, имай вяра.
Светът съшиван е по нечовешки."
Светът ни - позакърпен,остарял
аршините измерват все погрешното.
(защото то се вижда отдалеч)
А хората обичат много грешните.
Да ги наказват,да ги сочат с пръст,
да мятат камъни,да ги убиват...
А после всеки слага своя кръпка
и в непогрешимостта си се обвива...
Замисли ме, Валя.Благодаря ти. -
Навярно с великанска щедрост –
в едно далечно непознато време.
Прецизно точен и от райски кедър
издялан е съсъдът на сърцето.
Великолепно, Вале!!!! -
Препрочетох и попремислих...Има много за мислене!Поздравления!
-
Поздравления, Валя!
Б.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
