15 дек. 2004 г., 19:54

Сенки

993 0 0
Сняг вали навън,
разпръсква сияйност бяла по земята,
всичко бяло е - огледален сън,
само черна е душата.


И рисувам по побелелите стъкла,
рисувам сенки за тъга зажаднели,
потапям пръсти в моята душа,
бои са спомените овехтели.


Сняг вали във мен
и покрива ме с нежна белота,
но огънят отвътре тъй черен е сега -
снегът се стапя, превръща се в сълза.


А сенките застинали стоят на белите стъкла,
поглеждат с присмех на моята сълза,
сняг вали - покрива земята,
всичко бяло е, само черна е душата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...