Сняг вали навън,
разпръсква сияйност бяла по земята,
всичко бяло е - огледален сън,
само черна е душата.


И рисувам по побелелите стъкла,
рисувам сенки за тъга зажаднели,
потапям пръсти в моята душа,
бои са спомените овехтели.


Сняг вали във мен
и покрива ме с нежна белота,
но огънят отвътре тъй черен е сега -
снегът се стапя, превръща се в сълза.


А сенките застинали стоят на белите стъкла,
поглеждат с присмех на моята сълза,
сняг вали - покрива земята,
всичко бяло е, само черна е душата...