Сенки
Красиво подбираме думите, стенещи.
В ризи обличаме ласки, проглеждащи.
На някого някъде май сме се вричали.
И любовта от сълзи на порои прощаващи.
Протегнали длани в едно със съмнения,
търсим очакващи своите вълнения.
Назаем одежди греховни раздаващи.
В тъмното себе си премълчано проклинащи.
Мъдри и искащи пак да сме спомен
от други по много сияйно разказващи.
И тъй, претръпнали своята обич,
на всички по много до гроба пак вярващи.
Т.Кирилова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
