15 февр. 2008 г., 11:17

Сенки

798 0 16

Красиво подбираме думите, стенещи.

В ризи обличаме ласки, проглеждащи.

На някого някъде май сме се вричали.

И любовта от сълзи на порои прощаващи.

Протегнали длани в едно със съмнения,

търсим очакващи своите вълнения.

Назаем одежди греховни  раздаващи.

В тъмното себе си премълчано проклинащи.

Мъдри и искащи пак да сме спомен

от други по много сияйно разказващи.

И тъй, претръпнали своята обич,

на всички по много до гроба пак вярващи.

 

Т.Кирилова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...