15.02.2008 г., 11:17 ч.

Сенки 

  Поезия » Друга
640 0 16

Красиво подбираме думите, стенещи.

В ризи обличаме ласки, проглеждащи.

На някого някъде май сме се вричали.

И любовта от сълзи на порои прощаващи.

Протегнали длани в едно със съмнения,

търсим очакващи своите вълнения.

Назаем одежди греховни  раздаващи.

В тъмното себе си премълчано проклинащи.

Мъдри и искащи пак да сме спомен

от други по много сияйно разказващи.

И тъй, претръпнали своята обич,

на всички по много до гроба пак вярващи.

 

Т.Кирилова

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??