Красиво подбираме думите, стенещи.
В ризи обличаме ласки, проглеждащи.
На някого някъде май сме се вричали.
И любовта от сълзи на порои прощаващи.
Протегнали длани в едно със съмнения,
търсим очакващи своите вълнения.
Назаем одежди греховни раздаващи.
В тъмното себе си премълчано проклинащи.
Мъдри и искащи пак да сме спомен
от други по много сияйно разказващи.
И тъй, претръпнали своята обич,
на всички по много до гроба пак вярващи.
Т.Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
