Красиво подбираме думите, стенещи.
В ризи обличаме ласки, проглеждащи.
На някого някъде май сме се вричали.
И любовта от сълзи на порои прощаващи.
Протегнали длани в едно със съмнения,
търсим очакващи своите вълнения.
Назаем одежди греховни раздаващи.
В тъмното себе си премълчано проклинащи.
Мъдри и искащи пак да сме спомен
от други по много сияйно разказващи.
И тъй, претръпнали своята обич,
на всички по много до гроба пак вярващи.
Т.Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
