Сенки
Там...
На онова - нашето място,
зарових любовта ни...
Под сенките на вековните борове
и тишината на спомени...
И даже бодливи рози отгоре положих...
Да...Тази твойта любов...
без която не можех...
Измолих дори времето
да бъде до мен, вместо тебе -
и от него с нескрито нахалство
да грабя онази утеха, която
да ме върне тогава,
когато живеех без теб!
Карах самотата да заспива до мен,
вместо тебе,
но дори хладните ù длани не успяха
да ме превърнат в купчина лед...
И сърцето си хвърлих във ада -
всеки спомен за теб там да бъде изгарян...
И душата си разкъсах...
и подарявах от нея парчета...
И на дъжда се помолих -
от мене теб да измие...
И в стени от мълчание твоята сянка зазиждах...
И на небето се молих...
И на звездите се вричах...
И те намразих...
И пак те обичах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Петрова Все права защищены
