Там...
На онова - нашето място,
зарових любовта ни...
Под сенките на вековните борове
и тишината на спомени...
И даже бодливи рози отгоре положих...
Да...Тази твойта любов...
без която не можех...
Измолих дори времето
да бъде до мен, вместо тебе -
и от него с нескрито нахалство
да грабя онази утеха, която ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up