Там...
На онова - нашето място,
зарових любовта ни...
Под сенките на вековните борове
и тишината на спомени...
И даже бодливи рози отгоре положих...
Да...Тази твойта любов...
без която не можех...
Измолих дори времето
да бъде до мен, вместо тебе -
и от него с нескрито нахалство
да грабя онази утеха, която ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация