Да те погледна е като магията на времето,
повличаш ме и нямам сили да се върна.
Ширината на света ми е разтегната
и пада, оставяйки ми само пътя.
Да погледна напред е незаслужено,
призраците на надеждите ме викат.
Същината ми лениво се обслужва –
пак отпива от душата си на припек.
Да ме преселиш на поляни от мечтания,
да те последвам във гората. И да бягам...
Как откъсна... Как открадна... Изпарявам се...
Дано се върна по-голяма. Но ме няма... ...