28 мая 2011 г., 11:06

Сенокосни сънища

1.1K 0 37

 

 

 

         СЕНОКОСНИ СЪНИЩА

 

 

Изгърбен дъх. Небе от многоточия...

И облаци със цвят на тишина.

А мислите - огромни тежки плочи.

Във сянката им - образ на жена.

 

Не образ - щрих. Безпаметно тревожен.

Бълбукащ страх. Изронени мечти...

Безплътни истини. До невъзможност.

И самота... А в центъра ù - ти.

 

Прорязващ писък! Сънища страхливи.

Отключен от клепачите въпрос.

Под стъпките на бяла самодива -

трева. Почернена от сенокос.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...