28.05.2011 г., 11:06 ч.

Сенокосни сънища 

  Поезия » Философска
912 0 38

 

 

 

         СЕНОКОСНИ СЪНИЩА

 

 

Изгърбен дъх. Небе от многоточия...

И облаци със цвят на тишина.

А мислите - огромни тежки плочи.

Във сянката им - образ на жена.

 

Не образ - щрих. Безпаметно тревожен.

Бълбукащ страх. Изронени мечти...

Безплътни истини. До невъзможност.

И самота... А в центъра ù - ти.

 

Прорязващ писък! Сънища страхливи.

Отключен от клепачите въпрос.

Под стъпките на бяла самодива -

трева. Почернена от сенокос.

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??