Сенокосни сънища
СЕНОКОСНИ СЪНИЩА
Изгърбен дъх. Небе от многоточия...
И облаци със цвят на тишина.
А мислите - огромни тежки плочи.
Във сянката им - образ на жена.
Не образ - щрих. Безпаметно тревожен.
Бълбукащ страх. Изронени мечти...
Безплътни истини. До невъзможност.
И самота... А в центъра ù - ти.
Прорязващ писък! Сънища страхливи.
Отключен от клепачите въпрос.
Под стъпките на бяла самодива -
трева. Почернена от сенокос.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
