СЕНОКОСНИ СЪНИЩА
Изгърбен дъх. Небе от многоточия...
И облаци със цвят на тишина.
А мислите - огромни тежки плочи.
Във сянката им - образ на жена.
Не образ - щрих. Безпаметно тревожен.
Бълбукащ страх. Изронени мечти...
Безплътни истини. До невъзможност.
И самота... А в центъра ù - ти.
Прорязващ писък! Сънища страхливи.
Отключен от клепачите въпрос.
Под стъпките на бяла самодива -
трева. Почернена от сенокос.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
