pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
May 28, 2011, 11:06 AM

Сенокосни сънища

1.1K 0 37

 

 

 

         СЕНОКОСНИ СЪНИЩА

 

 

Изгърбен дъх. Небе от многоточия...

И облаци със цвят на тишина.

А мислите - огромни тежки плочи.

Във сянката им - образ на жена.

 

Не образ - щрих. Безпаметно тревожен.

Бълбукащ страх. Изронени мечти...

Безплътни истини. До невъзможност.

И самота... А в центъра ù - ти.

 

Прорязващ писък! Сънища страхливи.

Отключен от клепачите въпрос.

Под стъпките на бяла самодива -

трева. Почернена от сенокос.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0