Сенокосно
Аз съм тук и ухая на лято -
тревен стрък в сенокосните дни,
поетичен - несбъднат остатък,
ти ела и с ръце ме вземи.
Положи ме на твоя полИца -
там - до нощната лампа в нощта.
Завещай на работната скица
да ме пази в рисунка за път...
На челото ти - знак съм потаен,
зашифрован от никого кръст,
ничий спомен чрез скулптор изваян
по библейски от рохката пръст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
