5 авг. 2019 г., 09:37  

Сенокосно 

  Поэзия
918 20 10

Аз съм тук и ухая на лято -
тревен стрък в сенокосните дни,
поетичен - несбъднат остатък,
ти ела и с ръце ме вземи.
Положи ме на твоя полИца -
там - до нощната лампа в нощта.
Завещай на работната скица
да ме пази в рисунка за път...
На челото ти - знак съм потаен,
зашифрован от никого кръст,
ничий спомен чрез скулптор изваян
по библейски от рохката пръст.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно ухае стихът ти, Младене!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!Докосваш...
  • Отива ти тази нежен и загадъчен изказ, Младене!
  • И цветето е летен отпечатък,
    и скицата държи на своя път...
    дали ще има утро без остатък
    дали ще ти се сбъдне пак светът...
    Това предизвика в мен, твоя стих Младене! Благодаря! Все някога и сенокосното време ни настига, как хубаво си го казал...
  • Като потаен знак-талисман за спомен от лятото! Прекрасен и емоционален стих! Поздравления!
  • Много мистичен стих!
    Хареса ми библейският лайт мотив!
    Браво Младене!
    Повече от чудесен стих!
  • Пак странно и интересно.
    Внимавай с превръщането в трева - да не те опасе някоя овца.
  • Усетил си библейското звучене на
    " рохката пръст" и си изградил прекрасен стих, Младене! В копнежа ти наистина има някаква мистичност!
    Поздравявам те!
  • "...ничий спомен чрез скулптор изваян
    по библейски от рохката пръст."!!!
    Възхитително!
  • Мистично, магично... и копнежно. Великолепен стих, Младене!
Предложения
: ??:??