Сенокосно
Аз съм тук и ухая на лято -
тревен стрък в сенокосните дни,
поетичен - несбъднат остатък,
ти ела и с ръце ме вземи.
Положи ме на твоя полИца -
там - до нощната лампа в нощта.
Завещай на работната скица
да ме пази в рисунка за път...
На челото ти - знак съм потаен,
зашифрован от никого кръст,
ничий спомен чрез скулптор изваян
по библейски от рохката пръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
