Онази нощ, когато целуна мен за първи път

и онзи кръг, в който бяхме много,

а всъщност само двамата.

Онези очи, които нежно ме разглеждаха

и влюбено преследваха.

Онзи аромат разстилащ се по кожата

... и твоите устни ухаещи на обич.

Думите ти - словесна игра с приказна закачка.

Сензация - бях влюбена, до болка влюбена!

Острият полъх на вятъра...

криволичещ нежно по гърба ми

... телата ни в синхрон с Вселената.
"Че красива била любовта!" - мислех си аз.

... и гушех се в есенен листопад.

По очите блестяха сълзи от невинна детска радост,

че залюбила малката жена... мъжа на своята душа.

Стрелки разминаваха се в часовниковия механизъм

и времето бързаше в своя динамизъм.

А тъй мразехме двамата обикновения градски живот

и тълпата живееща на автопилот.

Мечтите ни криеха се в тихите стъпки един към друг

и по сърцата ни кръпки личаха,

ала знаехме двама, че с нови постъпки

ще дочакаме речния прилив от любовта,

песен, заключена в наш′те сърца!