6.03.2013 г., 20:18

Сензация

520 0 0

Онази нощ, когато целуна мен за първи път

и онзи кръг, в който бяхме много,

а всъщност само двамата.

Онези очи, които нежно ме разглеждаха

и влюбено преследваха.

Онзи аромат разстилащ се по кожата

... и твоите устни ухаещи на обич.

Думите ти - словесна игра с приказна закачка.

Сензация - бях влюбена, до болка влюбена!

Острият полъх на вятъра...

криволичещ нежно по гърба ми

... телата ни в синхрон с Вселената.
"Че красива била любовта!" - мислех си аз.

... и гушех се в есенен листопад.

По очите блестяха сълзи от невинна детска радост,

че залюбила малката жена... мъжа на своята душа.

Стрелки разминаваха се в часовниковия механизъм

и времето бързаше в своя динамизъм.

А тъй мразехме двамата обикновения градски живот

и тълпата живееща на автопилот.

Мечтите ни криеха се в тихите стъпки един към друг

и по сърцата ни кръпки личаха,

ала знаехме двама, че с нови постъпки

ще дочакаме речния прилив от любовта,

песен, заключена в наш′те сърца! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...