Mar 6, 2013, 8:18 PM

Сензация

  Poetry » Love
519 0 0

Онази нощ, когато целуна мен за първи път

и онзи кръг, в който бяхме много,

а всъщност само двамата.

Онези очи, които нежно ме разглеждаха

и влюбено преследваха.

Онзи аромат разстилащ се по кожата

... и твоите устни ухаещи на обич.

Думите ти - словесна игра с приказна закачка.

Сензация - бях влюбена, до болка влюбена!

Острият полъх на вятъра...

криволичещ нежно по гърба ми

... телата ни в синхрон с Вселената.
"Че красива била любовта!" - мислех си аз.

... и гушех се в есенен листопад.

По очите блестяха сълзи от невинна детска радост,

че залюбила малката жена... мъжа на своята душа.

Стрелки разминаваха се в часовниковия механизъм

и времето бързаше в своя динамизъм.

А тъй мразехме двамата обикновения градски живот

и тълпата живееща на автопилот.

Мечтите ни криеха се в тихите стъпки един към друг

и по сърцата ни кръпки личаха,

ала знаехме двама, че с нови постъпки

ще дочакаме речния прилив от любовта,

песен, заключена в наш′те сърца! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...