Шепот на прага
В мен ти си шепот, спрян на прага -
дума, която не посмях да изрека.
А колко бъдеща любов -
остана да чака зад една затворена врата.
И все още вярвам,
че ако някой ден я изрека,
пътеките ще си спомнят
накъде водят нашите сърца.
Защото копнежът не умира -
чака търпеливо своя шанс,
като дъга след жестоката буря -
да ни събере в своите цветове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еленка Гишина Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
