Шепот на прага
В мен ти си шепот, спрян на прага -
дума, която не посмях да изрека.
А колко бъдеща любов -
остана да чака зад една затворена врата.
И все още вярвам,
че ако някой ден я изрека,
пътеките ще си спомнят
накъде водят нашите сърца.
Защото копнежът не умира -
чака търпеливо своя шанс,
като дъга след жестоката буря -
да ни събере в своите цветове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еленка Гишина Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
