В мен ти си шепот, спрян на прага -
дума, която не посмях да изрека.
А колко бъдеща любов -
остана да чака зад една затворена врата.
И все още вярвам,
че ако някой ден я изрека,
пътеките ще си спомнят
накъде водят нашите сърца.
Защото копнежът не умира -
чака търпеливо своя шанс,
като дъга след жестоката буря -
да ни събере в своите цветове.
© Еленка Гишина All rights reserved. ✍️ No AI Used
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
