Serpentissimo
SERPENTISSIMO
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела –
не с яд в зъба, а с еликсир любовен.
Дай, пепелянке, леко със уста
езика раздвоен да ти докосна –
целувката, макар и кратка, тя
ще ме опива, ще ме омагьосва!
Гърмяща моя, как ли не разбрах
с какво покой отнемаш тъй изкусно?
Не твойто кречетало всява страх –
в галоп сърцето влюбено препуска.
Боа прекрасна, моля те преди
да ме погълнеш във възбуда връхна,
за миг ти мъртва хватка разхлаби,
„Обичам те!” проронил, да издъхна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Костов Все права защищены
