Sep 15, 2015, 8:42 PM  

Serpentissimo 

  Poetry » Humour
457 0 2

SERPENTISSIMO

 

(Мила моя змия!)

 

Изящна, вита кобра с очила,

кой те създаде с поглед мил, чаровен?

Гръдта ми да ухапеш ти ела –

не с яд в зъба, а с еликсир любовен.

 

Дай, пепелянке, леко със уста

езика раздвоен да ти докосна –

целувката, макар и кратка, тя

ще ме опива, ще ме омагьосва!

 

Гърмяща моя, как ли не разбрах

с какво покой отнемаш тъй изкусно?

Не твойто кречетало всява страх –

в галоп сърцето влюбено препуска.

 

Боа прекрасна, моля те преди

да ме погълнеш във възбуда връхна,

за миг ти мъртва хватка разхлаби,

Обичам те!” проронил, да издъхна.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тук в този сайт си мислех, че е уютно човек да се поразходи, а то жив терариум
    Херпетолог-поет е голяма рядкост - имам напредвид шансовете за оцеляване
  • Техни Високопълзящества,
    не гътвайки, са изящества!
    !
Random works
: ??:??