Serpentissimo
SERPENTISSIMO
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела –
не с яд в зъба, а с еликсир любовен.
Дай, пепелянке, леко със уста
езика раздвоен да ти докосна –
целувката, макар и кратка, тя
ще ме опива, ще ме омагьосва!
Гърмяща моя, как ли не разбрах
с какво покой отнемаш тъй изкусно?
Не твойто кречетало всява страх –
в галоп сърцето влюбено препуска.
Боа прекрасна, моля те преди
да ме погълнеш във възбуда връхна,
за миг ти мъртва хватка разхлаби,
„Обичам те!” проронил, да издъхна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
